Японският език е сложен дотолкова, доколкото му позволим.
Ето два йероглифа, които са еднакви на пръв поглед, но това далеч не е така.
未 (ми) и 末 (мацу) са от онези канджи, при които буквално от дължината на две черти зависи кой йероглиф използваме и какъв смисъл искаме да предадем.
Ето и каква е употребата на двата йероглифа: 未 се използва като префикс по-често за отрицание. Например 未就職者 (мишюушьокушя)* или "безработен". Може да се срещне и в думата 未来 (мираи) или "бъдеще". Една от употребите на 末 е като "в края на". Например 週末 (шюумацу)* или "в края на седмицата".
Нека не забравяме, че и двата йероглифа имат съответните он-йоми и кун-йоми, които може да видите в снимките.
*В японския език съществуват т.нар. "удължени звукове О и У". В зависимост от правилото за удължаване на тези звукове произношението на думите е специфично. Тази специфика се транскрибира доста по-трудно на български език.