Аз съм Сю Славева и днес ще споделя какво ми направи огромно впечатление в общуването с японци. Всъщност общуването с тях е доста по-различно то това, което познаваме у нас.
⭐Японците не се здрависват, освен ако не са решили да накарат отсрещния да се почувства добре (особено ако е европеец).
⭐Японците не говорят за себе си и за семейството си. Всъщност тази информация е лична и не се приема много добре, ако се интересуваме от нея.
⭐Японците винаги мислят за отсрещния и с цел да не го засегнат по някакъв начин се съобразяват с думите и фразите, които използват.
⭐Японците обикновено се покланят дълбоко, когато се извиняват искрено или засвидетелстват дълбоко уважение. Ежедневният поздрав при среща, например, е кимане.
⭐Японците не навлизат в личното пространство на отсрещният. В университета съм учила, че личностното пространство на човек е 1,5, което се описва с кръг около него.
⭐Японците не срещат и не фиксират погледите си за дълго време. Присъщо за японците е да използват т.нар. "боди ленгуидж" или езика на тялото, с който понякога изразят повече, отколкото с думи.