Много японски думи имат един и същ превод на български език, но различна конотация.
Пример за такива думи са глаголите 思う(おもう или омоо) и 考える(かんがえる или кангаеру). И двете думи е тълкуват като "мисля". Въпреки еднаквия превод, има случаи, в които двете думи не са взаимно заменяеми. От друга страна, има ситуации, в които можем да ги използваме като такива.
Повече за 思う(おもう)
В употребата на този глагол е заложено наличието на чувство на спонтанност и емоционална преценка при даване на мнение. 思う носи субективност и още по-любопитното е, че използваме думата, когато вземаме решения със сърцето си. Именно затова 思う се използва за даване на мнение или отговор в момента на говоренето. Това превръща 思う в глагол, носещ субективна гледна точка.
Повече за 考える (かんがえる)
Глаголът 考える носи смисъла на това да направим логична преценка за нещо. При употребата му се наблюдава даване на по-обективна гледна точка. Това е така, защото се предполага, че сме премислили и анализирали това, което изразяваме като мнение.
Употреба на 思う и 考える
秋はきれいな季節だと思う
Aki wa kireina kisetsu dato omoo
Мисля, че есента е красив сезон.
問題の解決策を考える
Mondai no kaiketsusaku wo kangaeru
Мисля за решение на проблема.
あなたのことを思う/考える
Аnatano koto o omou/kangaeru
Липсваш ми, тревожа се за теб! (с 思う)
Мисля за теб! (с 考える)
В заключение
Употребата на 思う включва както емоционална момента преценка, така и чувства. Неслучайно долната част на йероглифа съдържа радикала 心 (こころ, кокоро) или сърце. Това е така, защото с 思う изразяваме факта, че направеното заключение, даденото от нас мнение идва от сърцето ни. В този ред на мисли, в 思う се крият и значенията "надявам се, желая".
Употребата на 考える насочва към това, че изразяваното от нас мнение е направено въз основа на мислене, т.е. използвали сме не сърцето, а главата (мозъка) си. 考える носи нотката на това да направим логична преценка. При употребата му се наблюдава по-обективна гледна точка в сравнение с тази на 思う.